Вода във шепи пълнят просто
и бързо слагат във уста -
запас вода за черногорци
с живот до тридесет - в запас.

Да се умира беше чест и
дали с куршум и с матов нож,
ала в гроба свой взел си
враг двама-трима, враг жесток.

И спусък щом е читав още,
в седло, с коляно, стрелят те, -
и в плен не вземат черногорец -
той просто не се дава в плен.

Те щат до сто живота да е,
в живот са жадни - век с цена, -
във край, с небе и планина е,
с море е също до глава:

Шестстотин хиляди са порции
в една бе шепа все вода...
но преживяват черногорци
дълъг век - до тридесет в запас.

Жените им с вода ще спомнят,
с деца са в планината те
до този миг щом вече могат
да са с оръжие в ръце.

Беззвучно и си слагат траур,
гасят огнища с вода те,
мълчат - в трева сълзите ляха,
за да не чуват врагове.

Чернеят в мъка и жените,
кат плодородните земи, -
зад тях чернеят планините,
сами ги огън пепели.

А мъст бе истинска открита -
без мисъл сам не палиш тук:
Горят и хора с планините -
кат не съгласие и бунт.

И века пет, - как Бог наказва,
кат мъст на сина за баща, -
пламтят планинските пожари
и черногорските сърца.

Царе менят се, царедворци,
но чест е винаги - смърт в бой, -
не уважават черногорци
отгоре с тридесет живот

Да се родя веднъж е малко -
да расна в двоен корен щом...
Черна гора, не стана - жалко
за мене втори роден дом.