Без забрана, без следа,
във асфалт топят се шини,
от кошмара на града
зад града летят машини:

и огромни като танк са,
„форд“ и „линкълн“ и „селени“,
елегантните „мустанги“,
„мерцедеси“, „ситроени“...

Да, играта си струва свещта.
Това е като кръвната мъст на града.
Бързо - свещите да не горят,
карбуратор и що при тях е още там!

И не виждат се платна -
лимузини, лимузини...
А сред тях, кат две петна,
две красиви са машини,

сякаш свързани с въже са -
де е тънко там се къса, -
акселератори и помпи
друго нещо няма просто.

Да, играта си струва свещта.
Щом измъкнат се - и сметки те ще платят.
А, пък може да каже речта
тъй по клаксон, и що при тях е още там!

На машини този куп
тъй на теб таи обида.
Лимузина, мистър тук,
не губи я - нея виждай!

А отпред, разклона виж, -
риск е повече и вяра!
Закъсняваш!.. Тъй е сив, -
мистър светло-сив се бавиш.

Да, играта си струва свещта,
а сега - на реклама да дават сигнал?
Впрочем, може - да му е по сили това,
от капака, и що при тях е още там!

Не, разклона е беда:
Не си тук - стрелки в посоки.
А така ли е нима
не събират се разклони?

Тук събрал се е един...
И, натиснал седма скорост,
лимузина мистър сив
не бе дал спирачки просто.

Да са сбрани - е празна мечта
или е - като кръвната мъст на града?
Мост търкаля се, и колела
и сърца, тъй и що при тях е още там!