Вие в огън и в морето, брод не ще откриете някак -
но не чакаме него - не за лесна плячка вървим.
А, изпращайки залез, живеем да видим зората
и, в морето сме влюбени, но за земята мълвим.

Помниш детските сънища ти за Велика Армада,
Абордажи, и бой, и платна - под лъжичка горча?..
Сбъдна се: Стройте се! Стройте се!, - се подава команда, -
това иска морето - по-бързо да станеш моряк!

И нагоре, напред - като вятър, като там зората, -
да, отгоре се вижда, напред - де е изход, земя.
Ех, матроси с труд робски - с мазолите кървави са те,
и помнете, момчета, щом кител наденеш на снага!

Оживяват потръпнали реи, по сигнала „Ти тръгвай!“,
Хоризонт преобърна се, мачтите са в лица.
Ти стани, ти стани, ти стани тъй човека по-бързо, -
това значи в морето: по-бързо да станеш моряк!

А се качваме по ванти сякаш в посока небето, -
там е вятър жив и - той крещи - не шепти ни със знак:
Ти стани, ти стани, ти стани, ти стани тъй човека!
Това значи в морето: по-бързо да станеш моряк!

За отсъствие дълго вас близките не укоряват,
не бъдете с душа груба, и не покорни в съдба -
останете момчета, пак хора, щом сте вече моряци;
Капитани щом сте - то пазете матроса във вас!