На река, на езеро -
с булдозер все аз бях,
цял в комбинезон, и само в прах, -
бачках си там до зори,
и броя купи в козове,
аз пръст все за заплатата копах.

Не съдбата ме примами,
жила златна мен не пали, -
а широката моя кост
и природната моя злост.

Буза не подлагай ти:
Не ангели - дървари сме, -
недостъпна заповед е нам...
Сам ти да си бог-аллах,
обаче аз пък ствола знам
и весело си ходя по греда.

Не съдбата ме примами,
жила златна мен не пали, -
а широката моя кост
и природната моя злост.