Мишка Шифман - с много ум, все е със предвиждане. „Тук се вижда - вдига шум, - само телевизия? В Сопот конкурс си видял лапаш прах тук все, а пък някой си се шлял отива в Израел“. Мишка също съобщи тъй по път за Мньовники: „Голда Меир улових в радио“ - ми той вика. И разказа ми така, ама тъй красиво, - аз едва не бях в капан, в лапи тел-авивски! Първо аз не бях пиян, и против, и точка е! Казвам му: „Моше Даян - кучка едноока е. Агресивен, бесен е, просто фараон! има ли агресия - там съм - без резон“. Мишка паднал е в екстаз литър щом изпил е май, казва ми: „А те пък нас гонят от Египет, знай! Аз обиди да простя - няма го такова, мия и позор така - в Рождество Христово!“ Мишка хваща за гърди: „Нужна е компания! Ние с теб не сме нали - „здрасти и прощаване“ Бродим си поклонници, чувствата си скрил. И що са ни Мньовники? Давай в Тел-Авив!“ Казвам му: „За теб съм цял! Мен спаси ти в порта, знам!! Ала пречка тук една: аз руснак в паспорта съм. Само руски са в рода, дядо ми - Самарин... ако някой пъхнат там, точно е татарин.“ Мишка Шифман не търси, Мишка - без съмнение! От евреи там гъмжи всяко поколение. Дядо с болест е разбит - лекар бивш-вредител; а при мен антисемит на антисемит са Мишка лекар е - в миг тих: в Израел те много са. Само лекари едни - бълват ги нарочно там; няма зъболекари, - твърде много молят се. Де - за всички зъби ли? Значи безработица. И под брой жени са там и с тях е дело зле, а освен араби са само в крачки две. Мишка крещя: „Дявол взел! Виза - или ваната! Давай Коля на море израелеванното...“ Виждам в Мишка аз тъга - в тъга е той опасен, - пийнах още кваса там казах му: „Съгласен“. ...Ред огромен в кабинет хора са навярно, сто. Мишка там получи „не“, за мен -„заповядайте“. Той крещя: „Във грешка сте! Аз евреин съм!“ Казват му: „Не сме така, махай се ти пък...“ Мишка мъчи го въпрос: Кой ли е тук враг таен? А ответ ужасно прост, и ответа знае се. Аз на ред съм, ей го на, - Мишка пий проклетата. Казва ми че за графа не го пускат..., петата...
© Васил Станев. Превод, 2019