Бе така, любих и страдах аз.
Бе така аз за нея мечтах.
Аз я виждах и често в съня -
Амазонка на коня си бял.

А за какво е мъдрост в скучни книги и,
щом ти следи от устни нейни не допираш?
Що стана с вас, кралица моя на мечти?
Що стана с вас, щастие мое като призрак?

И душите ни се къпят в пролетта.
И главите ни все в огъня пламтят.
И далеко са и болка и печал,
и се струва, ще е без тъга.

Ала сега саван, погребвам я,
и смея се през сълзи, плача без причина.
От нея вечен хлад и лед спира кръвта,
в страх от живот и че, смърт идва и взима.

Аз разбрах, вече песни не пях.
Аз разбрах, вече сън не видях.
С нея дните са в нишки лъжи,
с нея бяха миражи едни.

Аз така дрехи празнични горя,
и струни късам, тъй прогонвам опиата,
не служа както роб на призрачния блян,
не се покланям аз на идол на лъжата.