Тъй във област смутната,
в люта, зла губерния
за храбреца случва се
бой със шипа, скверния.

Той обиди изтърпя, изтърпя
шепи пълни биват,
мъка що е глътнал, - тя
не е по-горчива.

Пий отрова, и олей се
че, не вземат тук пари.
Ти връвчица колко вей се,
все едно се свиваш в бич!

Гонят неудачници
по света - с торбите им.
текнал живот в палците
в паяжина хилава.

А кои се водят и се повлекат,
в път опасен много -
тях ги вятъра извя
право към затвора.

Тук и милост теб не грей те -
Стисни зъби и търпи!
Ти връвчица колко вей се,
все едно си ти камшик!

Ах, ти тежка, зла страна,
колко в теб не блъскам се,
с лобно място славна да
и с връвчица плъзгава...

А обесен е сам дявол-сатана
пети голи лиже.
Смях, досада, все така! -
не живей ти никак!

Ти не вий, без плач, а смей се -
сълзи днес не ще простят.
Ти връвчица колко вей се,
все едно ще те скъсят!

Нощем мисли смутни са.
Бързат дърводелците.
Не ще стане в утринна -
болно рано беси се.

За това ти не жалей, не жалей, -
дали са отсрочка!
А на връвчицата при теб
възел не започва.

Я легни си и ти сгрей се -
Бесене не ще проспя...
Ти връвчица колко вей се,
в примка ти се завъртя!