В Молдова все във степта така
от огньове светлей,
без циганските шатри е
не виждат се съвсем.

Виж циганите нощем все,
напускат стана там.
И само едни спомени
от циганите са.

И тъй нищо, юне-ме-ме-ме,
не ще кажа и ни "бе", ни "ме".
Ай, не-не-не, ай, не-не, не-не,
Ай, не-не-не, ай, не-не, не-не...

* * *
Две китари зад стена
жално те не вият.
Те са в дървен дом така
и с циганите тия.

Вече циганин - не прост,
вместо табора - колхоз!
По-добре е сто совхоза,
вместо цигански обоз.

Вие, циганите и сте,
не подли, а честните!
А чергари бяхте всички,
вече сте отседнали!

Ех раз, хей и пан,
Циганин в колхоз е там!
И ансамбъл музикален,
вместо циганския стан.

Я ми тука ти кажи,
във очи сълзи все?
Та в ансамбъла са вси,
все едни блондинки

Вече циганин - не прост,
вместо табора - колхоз!
По-добре е сто совхоза,
вместо цигански обоз.

* * *
Ех, сокол мой, мисли ще отгатна,
Как, с каква ти си бил вечерта.
Така и за Волф Месинг вече зная:
Той ще познае, как аз станах нея пак.

Ти не търси в невяста своя щастие,
така при нея друг е крал в гърди,
ти не заглеждай дама в светъл цвят все,
така сокол ти циганката виж.