Ядем, работим, или спим -
Света такива Васи вика.
Тъй в три лица той бе един -
Сам себе си роб, господар,
а също гражданин - в три лика!

Не са ни студове, ни лед.
Топла земя. Алена калина.
В земята легна един все
на Новодевичи замина.

"Възможно, той поличба не познал, -
тълпата празна, суеверна, -
смърт лови от нас все този лесно,
кой тъй нарочно е умрял."

Щом тъй, Макарич - ти се спри,
свали ключа, и отпусни ги,
И пак снеми, и пак пиши,
И пак играй - но жив бъди ни!

Мъжете карайки да плачат,
куршум във себе си пое,
и падна в пръст кат верен пес.
А храст калина там расте,
калина - алена такава...

Смърт най-добрите ги беляза
и дърпа тях един след друг.
Какъв наш брат го няма тук!
Не буйства той и не скучае.

Бе прост и сложен чародей
изображения и думи.
Жена, деца, другари, все,
граф Лев Толстой и кино люби.

В година тази, Разин бе...
Натура де - в Онега, в Нароч?
Дребни неща са те, Макарич!
Такъв твой момък не живей.

Ти белия ствол на брези
ласка му ти във филма рани,
но съвсем се успокои,
по-смело, от екрана.

И така време щом си дойде
съдба цеди през устни тук:
"Снеми от скулест ти табу -
Щом той не вижда в гроба туй
и панихидите и помен.

С душа голяма този в тяло
с товара тежък на гърба,
да не изпитва той съдба,
вземете сутрин от постеля!"

И после обичайна баня,
чист пред Бога и бе трезв,
тъй взе умря и той съвсем, -
по-смело, от екрана.

Ковчега спускаме по края
сред новодевичи брези,
и вихме, пускайки другаря
в гуляй без време и без края...
А там храст люляк не цъфти -
люляк от есен бе опарен...