Как по Волга-майчица, по река - що храни нас,
съдове със стоките, ладии все са.
И не уморява се, и не претоварва се -
с тежкия товар, корабите свои са.

Долу с Волга плавам аз,
минал прага още съм
виждам десни - радват ме
бреговете плоските.

Там камъш трепти ли си,
тъй на две все чупи се,
вдясно бряг разстила се,
вляво горе в устрем е.

Волга песни слушаше остри кат "Дубинушка",
в ней водата бита с куршум на врагове.
Плава все по майчица наша кръв невинната,
става като пяната в край на брегове.

Дълго води пресните
бяха в сълзи строгите.
Брегове отвесните,
бреговете плоските,

Плакаха, оцапани
с острите подкови, те,
Но с вълни измити са
рани тези зли що са.

Що това с вас случи се, градове старинните -
де стените древни са, с крепост на хълма,
сякаш се пробудиха войните от приказки
и, с число несметно те, стават от земя.

С лапите заграбват все,
и все кораб мъчи се,
теглят баржи в Каспия,
теглят и напъват все,

теглят не оглеждат се,
и на версти много са
и зад стръмни виждат се
бреговете плоските.