Късно беше и смешно то -
и аз не исках,
но да крия - е все едно
свърши делото...

Бе в пролет разгар,
той топи снега
веселба е със хумора,
в ручей си тече
нежния стиха,
и мисля тука аз:

Я, пролет е! Ти -
никак виното на бас не пий,
и не окачвай ти ключа на врати,
щори затвори,

не късай - цветя,
ти не късай и сама не дари,
не поглеждай - щом загуби ума, -
затаи се, замри!

Със огъня ти -
без шеги, заключи и мечти,
да почукат в пролет ти забрани, -
а зимъс - пусни.

Ето и в стъклата сняг...
На съдба е знак?!
А дела кат сажди с цвят бял -
в самотата са.

И надежди все
падат от ръка,
кат цветя закъснели са,
тук и пролет днес -
вечна и една -
ах, туй съвсем проспах.

В прозореца виж -
нуари се там в двора таи,
в януари и пейзаж - в пустош ли.
Все мете врати.

В нощта до зари
тъй пристъпват преспи все към врати -
заранта опитай и отвори,
просто и умри!

Със огъня ти -
без шеги, и мечти си забрани,
така затворени под ключ ти ги държи,
после пък пусни.

Студове все в зима под ред -
все зловещи са, -
Зимната любов, казват че,
по-надеждна е.

И надежди все
падат от ръка,
кат цветя закъснели са,
тук и пролет днес -
първа и една -
знам, туй съвсем проспах.

Ах, дявол вземи,
ако искаш - на бас виното пий,
ако искаш - ключ сложи на врати
погледни в очи, -

тъй щом преспи и
в януари все стоят край врати,
пак видяла в стъкло пустош ти, -
порти отвори!

И пей до зари,
и цветя - щом от сърце - късай ти,
щом ти искаш да дариш - подари,
палят ли - гори!