- Богиня! Афродита!
Или нещо в този род е!
Животът ми разбит е
точно тук на парахода!

Пред чара ваш прекланям се,
пред красота такава
треперят колената ми,
трепери и главата!

- Ей този кат сянка все -
едно и също плещи днес:
"Вземи ти мое тръпнещо, сърцето!"
Не се тук лъжем, та щом, -
на мен сърце - за какво!
- Така - екзотика и страсти в де-ла-Перца!

- Каква тук де-ла-Перца -
Какви ги тук мълвите?
Богиня трябва вам? -
Така, търсете Афродита!

Вас тегли ви екзотика -
така седите в дом все...
Коя е таз - екзотика?
Не зная тази още.

- Синьора, вас зова все
с вълшебен сън наяве
и аз предлагам състояние, сърцето, -
тъй да се срещнем в мечта!..
- Какво работите там?
- Аз - вице-консул в Мигуела-де-ла-Перца!

- Не бягам аз от факта,
само тук какво е дело:
Аз с консулите някак
преди тъй си нямах дело.

А виж, не пуснат ме при вас,
с решението взето,
изпращат мен те с ругатня,
и консул - не зачели!

- Но, без тревоги, мадам!
Аз ще продам, вам ще дам -
пред вас разтваря се врата на рай двореца.
Ще облека Вас мадам,
почти кат Ева Адам
в страна вълшебна Мигуела-де-ла-Перца.

- Да, мил сте, но пройдоха!
А мен тъй ще премените -
че да е лошо много
на таз ваша Афродита!

Но я не верю по́сулам:
Я брошу всё на свете -
А тук жена у консула,
и деца - по-лошо още!

- Ах, що сте мила ми, мис!..
- Е, хей, спокойно, не гори!
- За вас ще пиша симфония и скерцо.
Успех сродил се е с вас!..
- Дявол! Аз бях и не бях!
Добре, вървим към Мигуела-де-ла-Перца!