В начало беше слово, идеята не бе,
бе хаос, мрак и много бе безредно,
все още във света без отговорни хора бе,
за да направят туй, що бива редно.

Тогава от романтика, а може от тъга,
тъй утвърждава точната наука и мълва,
парчетата отделни от суша се делят,
в море отплуват, в островите ставайки така.

В начало беше Слово с печал и със тъга,
във мъките и планета сътворява, -
огромни късове от суша в никъде се късат
така и острови застават някак.

И, странства по света и, не плащайки, без флага
години, векове и епохи са дори,
мени свой облик остров - отшелник и бродяга, -
от материк природа и дух е съхранил.

В начало беше Слово, но свършиха слова,
вече Земя матроси населяват, -
и хвърлят се по островите, горе те без страх,
за красота туй, кораби се казва.

Но здраво бряг, държи ги - с надеждна мъртва хватка, -
Острови, точно все, завръщат се назад,
на тях реда е морски - реда особен някак,
но те от материк - чест, закон ще съхранят.

Прощава ли наука за този паралел,
тълкуване в теорията волно, -
ако и във начало на Земята слово бе,
"море" е безусловно - това слово!

И палуба изтъркали, до блясък тя лъщи,
и на братлета враснала е в палуба душа.
Откъсват се от суша, в море кораби браздят,
за месеци, години те са острови така.