С петнадесет не е - ти си -
обелка и огризка.
А четвърт - да! И половин.
Това - ни тъй, ни инак.

С петнадесет лета живот.
И "слаба" сме - порода?
Но там по-дълъг няма срок -
Свобо́да, брат, свобо́да!

Петнадесет е срок - и не на нара,
кой без мустак - той стана със брада.
И оцеляхме при голям пожар, да,
при Коган, при взрива и все така.

Преди петнадесет такова беше!..
Кой изплува - за потънал не жалей!
Днес ние - с тези, що с кормило де са, -
можем да правим общо юбилей.

Животът капе - като кафява каша...
Забравят кат измрели чудеса,
в тринадесет в Париж глътка ни дават, -
без запой да е - едва-едва.

За творчество във съюзи сме готови, -
кога това те ще го разберат?
При италианци трябва да се ходи,
след папата да пратим ругатня.

"Върви - играй!" - един след друг във писък.
Има патрон за теб, щом в тясно си.
Но някой от колода вади дама пика,
извадил куршум в пълнителя преди.

Любимов наш, Боровски, Алфред Шнитке -
вам клевета се лей като вода
Прохладно вам, измокрени до нишка?
Ще съхнете - и пак сте за труда.

Достойните са вече със медали,
в статии пък - амнистия тече.
В статия нам в "Литературка" дават
не орден, - почти ордер на арест.

Тука един от нашите примамват
където, влак не ходи даже там,
но пак голяма статия му слагат -
и никъде не ходи той сега.

Така пестим директорите нови,
тях пазим и държим ги под капак, -
и Коган не бе пълен Каганович,
ала не бе непълен кат Дупак.

От две злини една сме си избрали,
но тя пък помрачи сега чела,
така възвърна другата, Таганка -
където и да иде е сега.

Ти дай, Таганка, тука: "Или - или!"
И нож навират в гърло - ще дадеш.
и считат, от невинност са лишили...
Не ще разубедиш - да мислят те?!

Да знаем всичко точно и веднага,
по-рано ще пред чувстваме беда!
Но колко все тъй пробвахме до края, -
все цели сме петнадесет така.

Таланти - куп! Съзвездие, цветя са...
и много вече рани не болят.
Ще сме и на шестнадесет тогава,
паспорт, в чужбина може да дадат...

А ивиците трябва да се сменят -
ще бъдем в бяла ивица сега!
А пълнолетни скоро ние сме и -
тъй право ще получим за гласа.

Загуби смяташ - да - а, млад си нещо,
ще пишат дата на кокарда там,
нататък може само към разстрела,
ако ли не - награда висша нам.

Ще дойдат други в драма и в балета,
и "Майка" в операта пак...
но в петдесет - и в другия нов века
ще помним за петнадесет все пак!

У нас така днес за стомаси пир е!
И долу днес излишен интелект!
Та заговявайте, днес е Великден
и пийте за петнадесет подред!

С петнадесет не е - ти си -
обелка и огризка.
А четвърт - да! И половин.
Това - ни тъй, ни инак.

Ние живеем, не горим,
и брод да няма в огън,
Що щем, говорим си и виж, -
Свобода, брат, свобода!