С петнадесет не е - ти си - обелка и огризка. А четвърт - да! И половин. Това - ни тъй, ни инак. С петнадесет лета живот. И "слаба" сме - порода? Но там по-дълъг няма срок - Свобо́да, брат, свобо́да! Петнадесет е срок - и не на нара, кой без мустак - той стана със брада. И оцеляхме при голям пожар, да, при Коган, при взрива и все така. Преди петнадесет такова беше!.. Кой изплува - за потънал не жалей! Днес ние - с тези, що с кормило де са, - можем да правим общо юбилей. Животът капе - като кафява каша... Забравят кат измрели чудеса, в тринадесет в Париж глътка ни дават, - без запой да е - едва-едва. За творчество във съюзи сме готови, - кога това те ще го разберат? При италианци трябва да се ходи, след папата да пратим ругатня. "Върви - играй!" - един след друг във писък. Има патрон за теб, щом в тясно си. Но някой от колода вади дама пика, извадил куршум в пълнителя преди. Любимов наш, Боровски, Алфред Шнитке - вам клевета се лей като вода Прохладно вам, измокрени до нишка? Ще съхнете - и пак сте за труда. Достойните са вече със медали, в статии пък - амнистия тече. В статия нам в "Литературка" дават не орден, - почти ордер на арест. Тука един от нашите примамват където, влак не ходи даже там, но пак голяма статия му слагат - и никъде не ходи той сега. Така пестим директорите нови, тях пазим и държим ги под капак, - и Коган не бе пълен Каганович, ала не бе непълен кат Дупак. От две злини една сме си избрали, но тя пък помрачи сега чела, така възвърна другата, Таганка - където и да иде е сега. Ти дай, Таганка, тука: "Или - или!" И нож навират в гърло - ще дадеш. и считат, от невинност са лишили... Не ще разубедиш - да мислят те!? Да знаем всичко точно и веднага, по-рано ще пред чувстваме беда! Но колко все тъй пробвахме до края, - все цели сме петнадесет така. Таланти - куп! Съзвездие, цветя са... и много вече рани не болят. Ще сме и на шестнадесет тогава, паспорт, в чужбина може да дадат... А ивиците трябва да се сменят - ще бъдем в бяла ивица сега! А пълнолетни скоро ние сме и - тъй право ще получим за гласа. Загуби смяташ - да - а, млад си нещо, ще пишат дата на кокарда там, нататък може само към разстрела, ако ли не - награда висша нам. Ще дойдат други в драма и в балета, и "Майка" в операта пак... но в петдесет - и в другия нов века ще помним за петнадесет все пак! У нас така днес за стомаси пир е! И долу днес излишен интелект! Та заговявайте, днес е Великден и пийте за петнадесет подред! С петнадесет не е - ти си - обелка и огризка. А четвърт - да! И половин. Това - ни тъй, ни инак. Ние живеем, не горим, и брод да няма в огън, Що щем, говорим си и виж, - Свобода, брат, свобода!
© Васил Станев. Превод, 2019