От скучни все сцени
до смърт уморени,
са вещици двете, в беседа мълвят:
"Е що брат мой, вещер,
да идем, погледнем,
как наши живеят в града!

Как тъй измени се!
И тъй развали се
в Плешивите ни планини.
А юнаци още,
отдавна не ходят -
вампири са нощем едни..."

Дух горски насреща:
"Хей, камо грядеши?"
"Наконтени в град, - щом у нас е тъга!.."
"Ах, глупави женски!
Да бяхте мен взели
мен старец чудесен със вас."

Един друг ругаят,
излизат на края.
Насреща попада им враг-върколак.
Той скверно ругае,
но тях омота ги,
крещя сякаш знае, той как.
Духа питат: Как е?
"Със нас върколака!
Но кръв да не смуче - прилично държи!"
Той малко там кряка,
и зъб свой скри някак -
красавец, - ти там се кръсти.

И бързо тук свикват, -
със вид на туристи.
И яли и пили в кафе "Гранд-хотел".
Но дух горски цапа
тъй всичко с краката -
за миг са отсвирени те.

Дух бръсне се мирно,
вампир изпари се, -
и духа наивността своя кълне.
А вещици шляха се -
и също смотаха се,
тъй свикнали в рая съвсем.

А вещици вярно,
ей тъй гонки влекат ги:
Там много крещят, и хазарта гори, -
и там проиграха
ни много, ни малко -
три хиляди в нови пари.

Намокрен, охлузен,
тук дух е нацупен,
но помни, че тук е другар, дух в дома, -
той почна да чука:
"Другар ми е тука?!"
А там му отвръщат: "Пиян".

И вещици виха,
че всичко пропиха,
и там духа горски пиян в кафене, -
намерил вдовицата,
пил той кръвчицата,
спи върколак в канапе.

Не помним за вещер,
в гората се шляем -
гората пред нас - ох, каква красота.
Залагат на нас,
и дюдюкат ни вещери,
скрити в шосето край храст.