При другаря - отново е дело -
с вестник скъса, не питах защо:
Злато мие другаря в артела, -
днес получих от него писмо.

Пише работа - не е безспирна...
Сякаш лозунг лепи той съвсем:
"Там държавата злато да има,
а търсача да е - с трудов ден!"

Казва: "Не ще да се оправдая,
че заминах аз там за пари..."
Казва: "Щом тук се малко старая,
като крал ще се върна дори!"

А написа, че става по-лошо.
"Хей, - той пише, - помни ти едно:
Тежко златото все е - и носи
все във дъно отцежда се то.

Тъне златото - даже със сапа.
Що разкисна се, мънкаш безспир?
Не се бой: щом потъваш приятел, -
значи злато и в теб се таи!"

Пише той все прибързва, не спира:
"Щом е кал, пясък има над теб -
Знай че: златни в живот песъчинки
ги отмива вода жива все..."

Той ругае тъй мен: "Що не пишеш?!
Зная - тънеш, и зная - тъга, -
Все е златото - златото, виж ти! -
хора леко събират в платна..."

С помпа цели, стои там другаря
и мътилка от злато изми.
... Аз писмото го гълтам кат хапче -
няма страх, че ще тъна дори!

Упорит съм и праволинеен, -
нека бяга в канала вода, -
При търсачи - лотария все е,
но търсачи все има така!