Поръчано е време от Късмета все така,
и седем фута под кила нам давано,
небето подели със океана синева -
две синеви във хоризонт са станали.

И на прокобите стои ни вето -
почитаме компаси, носове.
На вятър мишците умели
платна опъват кожени добре.

Инки в Новия Свят - не ще да поразим,
кат в столетие, що бе велико,
но затуй в светлината все ярка пълзим,
и петната слънчеви ни викат.

Другар е Велик Случай сам, на цял меридиан,
за всеки случай на нас дават заповед.
На нощи черен купол да обърнем в океан
със всички звезди е за нас задачата.

Като флибустиерския корвет сме,
в съзвездие Ловджийски кучета вървящ -
и сякаш се заострят струи вятър
разпарят те и кожа на платна.

Лунен лъч отразен - чист и неотразим,
кат светци със загадка на облик,
все безшумно по лунния път ще пълзим,
на петната сме, ласкави в отдих.

Но в карта без петната бели нищо не се крий -
Не векове - с Колумб, или на Беринг са,
но може ти да плаваш и към себе си
и там в самия теб открий Америка.

Кат нож вода, се врязва купол черен -
заключени врати - са в ураган .
Попътен вятър - бяс обърка скверно -
и не намира нашите платна.

Ние тъй океана мърсим -
и сме му непосилната доза:
Ние с котвите тъй се държим 
здраво в тялото му, сме отрова.

До края, и до мачтите държим се обаче -
и да преминем през скали и погледи,
и чаша пълним пак - щом е изпита чаша,
между авралите дишаш дълбоко все.

Изпитваш туй, невиждано по-рано,
простор си пил с очи, с кожа, с уста...
Кой в океана вижда вода само,
той планина не вижда на земя.

Пей, ураган, нам в уши песни злите,
под череп проникни, в мислите влез;
Лей, звезден дъжд, в души всели ни
ти вечна болест земна и в море.

Ето колко лета, колко зими числим
се, все някак си във велик облик,
богове по лунна светлина все пълзим,
на петната сме, слънчеви в отдих.