Казваме "бури", а не "бурите" -
и думи стават вкусни и са кратки:
от "вятър", не "вятър" -  тъй без ум сме,
от палуби изтръгнал той е мачти.

И на прокобите стои ни вето -
почит на нюх в компаси, носове.
На вятър мишците умели
платна опъват кожени добре.

На чаша звездна - истинска - Везна
старец Нептун съдба решава наша,
и псета, Кучета ловджийски в глад,
с протяжен воя нас ни гонят в Чаша.

Кат призрак на корвета легендарен,
люлеем се в съзвездие Везна.
и сякаш се заострят струи вятър
разпарят те и кожа на платна.

По курса кораб друг се мержелей,
върви и в буря ход не намалява.
Я вижте - там бесило се люлей
на рея, по обесени скучае!

А провидение бе с него черно:
Без вятър, тихо - и спря часа, -
попътен вятър - бяс обърка скверно -
и не намира нашите платна.

И мислим, че се чува нечий зов  -
и тайнствени и точните сигнали...
За жертва на скалата си готов,
не в призове и в гонките, за слава.

Изпитваш туй, невиждано по-рано,
простор си пил с очи, с кожа, с уста...
Кой в океана вижда вода само,
той планина не вижда на земя.

Пей, ураган, нам в уши песни злите,
под череп проникни, в мислите влез;
Лей, звезден дъжд, в души всели ни
ти вечна болест земна и в море.