с любов за юбилея 60 години
Ах, как успя да се родиш с късмета -
с държавата си връстник почти!
Живя във всичко ти, що с нея беше.
Щом още жив си ти, благодари.

В шестнадесет Олеша рецитира,
година страшна - в двадесет бе ти.
Сега "без други, тези пък умират"...
Щом още жив си ти, благодари!

А беше ти началник Полотьора.
Кажи, - ръката на сърце сложи,
да знай Лаврентий Палич - и умора! -
какъв ли, ти би станал - щом си жив?

Ти все във бой със кожа - що се струва,
до нерви напоена в суети.
Би казал Николай Робертич: "Юра,
щом още жив си ти, благодари!"

Макар, че ти син първи не дочака рано,
ала от ножа рана ти спаси.
"Добрия ти човек от Сечуан" е
жив още. Мерси, че жив си ти.

Защо гада на циганин във длани,
стопанин сам е на съдбата си.
Ти скачай, циганин, на коня дървен,
гони коне! Мерси, че жив си ти.

"Да бъда или не?" - не бе напразно.
Да бе, но само, си нащрек ти пак.
Спомнете си конструкцията падна? -
но живи сме, мерси на теб Дупак.

"Марат" го няма - със създател странен,
за "Турандот" Пекин надига вой.
Ти дръж се, брат, - твой "Кузкин" е с три рани,
все пак благодари, че жив е той.

Любов, Надежда, Зина - също само! -
И трупата подбрана, тъй едни!
и с тях Софка-Ръката златна - мама...
Щом още жив си ти, благодари!

Едни с коли, и тях цени не плашат, -
за пиещи транспорта конски - и
помислиш ли, един в сцена падна -
щом още жив е той благодари!

Един ли, два ли пъти тебе снимат,
без празник бе - век половин...
Ти тук с лета тринадесет пробива -
едно за три. Мерси, че жив си ти.

Шестдесет при медицина тази!
Пфу! Туй дар - с бели си коси.
За побелелите коси без жалба,
щом още жив си ти, благодари!

В Милано бе, не се боя от риска, -
И тъй вървя! (Живей веднъж така!)...
Сега - Париж, и близко Сан-Франциско,
И даже - при желание - Москва!

Париж в Таганка дълго със страст е,
бъркат театъра французите с пандиз.
Не огорчавай се, че няма да е "Майстор", -
Кажи мерси, че още той е жив!

Беда с очи зли, ревностно опасна -
ще спре ли тя над тебе да кръжи?
Когато ти и сто преминеш някак -
ще пеем все: "Мерси, че жив си ти!"

Пий, атаманe, - здравeто ти дава,
Пий, ти казашки, кога и Кошевой си!
Таганското казачество желае
добро на теб! Мерси, че жив си ти!