Възторжен съм! Душата пей!
И опонентите измрели,
и в подсъзнанието все  
общо приеманите перли.

Плочата ни първа не свири -
тя вече тъй - заяжда ли?
Какви ги свършихме Маринка!
Живот - един, един, един!

Тридесет и три - тежат в мене,
на Дейвис плочата му спря.
Искам със теб, във бой, в траншея -
в Христова възраст да умра.

А ти - сама си виновата,
че имаш собствени деца!
Обичам те с любов на брат аз,
по-силна, може би, е тя!