Ту светлее на душата, ту мъгляво е,
ту безоблачно навред, ту със сняг е.
А пък времето ту бяга, ту разтяга се,
не бърза, не се бави, ала все без ред.
Завеса на кулиса е за мене прага.
Не проумях, на проумях.
Очаквам сбъднати мечтите - не миражи.
Как чакам аз, как чакам аз.
|