Аз си мечтая наяве и на сън,
кораби как ще отплават...
В рейда не виждам тъй своите само -
без тях - дали те забравят?

Те май във чужди страни заминават
само от тук, се отърват, -
и се възвръщат в романите наши,
те за мига да се върнат;

Те да не са във сковала ги спалня -
и вятър слушат в горите,
плюят на рейса далечен, омразен,
и са в Одеса самите...

Слушайте, вие! Да съдим кого ли
и тъй защо пеем си днес?
Знаете ли, тези тъжните хора
пукват - печем се пък ние!