Дълбина, дълбина - 
във души ни е тя,
в нея сърца двете плуват в едно, -
прозореца да скрият свой.

И нека в минало се ровят хора странните,
и нека сметнат те, що струва туй на него дадено -
отдавна има и цена
за двама внесена е тя -
с една любов, любов една.

Хладно е, хладно е
и стени бели все, -
но сърцата две, бият в едно,
и грей, - без прозореца свой!

Но не дарява той цветя ей така, и не по случая,
всяка жена във кафене, за най-добра - получи се.
Тъй усмихва се и тя
в прозорец, в хората така,
и привиква да заспи сама.