Бе тъй, аз Пушкин го четях до зори - нощем -
за дъб зелен и за верига златна знам.
И тъй сега аз се намирам в Лукоморе,
командирован съм по пушкински места.

Мед и бира предпочел
пред вино отровно все,
макар в Пушкин съм прочел -
със уста не лочил е.

Вярно, бирата, на зло,
тъй горчива стана,
все не може, тъй е то
дето иска пада!

Работил съм на гес, на теца и в канали,
и виждал всякакво, но тук аз онемях:
Дъба зелен, как е, бе цял в инициали,
а Коля Волков тук съвсем бе преуспял.

Мед и бира предпочел
пред вино отровно все,
макар в Пушкин съм прочел -
със уста не лочил е.

Вярно, бирата, на зло,
тъй горчива стана,
все не може, тъй е то
дето иска пада!

В поетическите горещи мои жили,
разгорещени после кръчмата съвсем,
аз почнах бясно кореняците да питам,
но сякаш паднал се е път горчив за мен.

Мед и бира предпочел
пред вино отровно все,
макар в Пушкин съм прочел -
със уста не лочил е.

Вярно, бирата, на зло,
тъй горчива стана,
все не може, тъй е то
дето иска пада!

Лежат кутии на пътечката - ах колко,
невиждан тук - дом с крак кокоши има там.
Попаднаха две слаби - мартенските котки,
помолих ги да пеят - няма резултат.

Мед и бира предпочел
пред вино отровно все,
макар в Пушкин съм прочел -
със уста не лочил е.

Вярно, бирата, на зло,
тъй горчива стана,
все не може, тъй е то
дето иска пада!