Ден след ден аз за тебе тъжа,
сякаш само една е грижа,
сякаш нещото главно следих все -
туй що сваля тъгата с ръка.

Туй е глупост нали - аз съм кой?
Мен да чакаш ти - няма причина,
друг ти трябва сега и покой,
а със мен - без покой, ни сън има.

А все не - и къде е секрет?
Без късмет роден ли съм? Не зная!
През май ходя аз както бродяга,
от прокоби - забрани за мен.

Запрещение е може би?
Аз се спъвам на всяка там крачка:
Май е колкото крачки - беди.
Щом узная, защо, - ще се кая.