Когато се отпея и отсвиря,
къде, с какво ще свърша аз не знам?
Само едно навярно аз откривам:
На мен не ще се иска да умра!

Поставен на верига лята с почит,
халките слава - те не са за мен...
Ей, кой чука по дъбовите порти
със кокалче по скобите кове!..

Съвсем без отговор - стоят, аз зная,
кому са псета вързани - без страх.
Но тъй зад плета забелязвам
вида познат на точена коса...

Каишка от сребро протрих я вече,
верига златна аз ще изгриза,
прескочил плета, паднал в репей,
аз ще бягам в бурята, издран!