Живял един чудак, -
във пролетта веднъж,
той каза не така -
бе спрян от път навън.

А може, пя не туй ли що
от младост съгреши.
А може, пил бе две по сто
с когото не се пий.

Отправяше писма -
с доставка и без - в път,
не бе заподозрял,
че е без път навън.

Защо да ходи той навън
ей тъй и къде -
в другар е само той на път
във други градове.

Той маха на сплетни
с ръката лява пък, -
не му пука, стои
чудак без път навън.

Вежлив е с него, "вие" все
не спусна забрала,
и подписка във чужбина - не,
от него, не взема.

На карти той в игра
не гонеше пара -
и все без коз бе - да
и вечно "без една".

В пословица май той живя:
Съвсем не е така -
че скоро все без зло ще е,
ще застане по места.

Той със перо скриптя -
ту зле, ту е добре, -
и писа там и пя
за разни зверове:

че, бягал е хипопотам
от горе в Сомали -
и искал да отседне там,
изсъхна в плитчина.

Прочел тъй редове
там някой заранта -
за него пък, са те
съвсем не по душа.

Прочели редове нали,
хипопотам - не там,
че Сомали - не Сомали,
и в други са места.

Прочели до кора
все рият в дълбини,
и в каса с ключ това,
на рафта да лежи.

Кафе на гладен той корем -
си пие неведнъж, -
такъв чудак, за някой бе
съвсем без път навън.

... Но време дойде - а,
той век би не разбрал,
не е съвсем това,
за туй що се броял.

И после пробвал бе така,
но в юлски летен зной
на него казват: "Ти, чудак,
без път навън си - стой!"

Друг може би, пропил се бе,
с ръката махна, вън:
"И що съм аз - то Пушкин бе
в живот - без път навън!"