Откъде у мен са тъй груби маниери?!
Поживей ти с мен, бъди даже не пеша...
Мене мама ме роди в риза със късмети,
и с червения колан ме препаса тя.

Откъде у мен се взе смръщеното чело?
От какво ли в цвят бял е моята коса?
Мене татко ми дари тяло здраво, черно
и не празни мисли вложи в ума ми - да.

Да се къпя взех в Сандуновска баня, -
и със потта гоних аз злото недобро.
Годен - в смисъл с чистота и образование,
тук и трябва гласа - от чистото сребро.

Пял бих ясно аз така, пял бих аз романси,
Пял бих аз за главното само тъй за вси,
всички ще прощават и всички казват здрасти,
но не даде Господ, - такъв гласа уви!

Ала искам да възпея, във романса що ли,
тъй макар най-главното само е така!
И крещях с хрип аз - със застинал дъх са хора,
и не смръщва се никой, вярно е това!

От кого е сън такъв, хем лъжа, хем плюене?
Аз предвид имал съм мъжа, ала не жена.
Затаили сте дъха - вие мене слушате,
а сега все просите - но не ще ви дам.

Бе роб Божи, носи кръст, бяха в роба въшки.
А изплашват въшки - щом секат глава.
И поплакват, те вървят, вече с ръце пълни,
не забравят грубо те бутат си деца.