Нима ние в затворен кръг в плен се въртим?
Нима ще ни спаси само чудо?
У мен в този ден всичко в ръце се троши,
не за щастие все съд се чупи.

Но те моля, не тръгвай си ти
тъй съвсем, - да се върнеш, старай се!
И внимавай: не рязко бокали сближи, -
те трошат се!

И се съмна! И ясно е: тръгваш си ти, -
виждам със тебе инак не бива,
в край на пътя, на дългите релси сами
гнезда вият там птици щастливи.

Но те моля, не тръгвай си ти
тъй съвсем, - да се върнеш старай се!
И внимавай: не рязко бокали сближи, -
те трошат се!

Аз ни кораб, ни моста не ще изгоря, -
и търпение само да имам!
Но... се иска на мен, тук да е, а не там
вдъхновение твое в обител.

Теб те моля, не тръгвай си ти
тъй съвсем, - да се върнеш старай се!
И внимавай: не рязко бокали сближи, -
те трошат се!