Аз все имам дълг пред другари, -
и обратно - с дълг са те пред мен,
но с дела са странните те някак
те чудаци са, аз пък съвсем.
Напишете ми писмо, братлета,
подарете минутите две, -
че животът мой е на парчета,
вам по-малко ще ви се изпей.
И зад себе си мост не палете,
не рушете правен с карти дом, -
Бог с тези, вървящи в бой последен
за дълг, за жени са просто щом!
Напишете ми писмо, братлета,
и едва аз да бъда щастлив, -
без заплата умирам аз вече,
и от ласката ваша не пил.
|