Помня, песничка тази изпя ми я някой,
час бе само, аз вече куплетите пях:
Мъж жена си целува, пред работа някак,
ала мама, той все е, забравил така.

Мой познат поет в стих все там ги бичува
все мъжете неверни във книга сега.
Ала той, всеки ден се целува със друга,
но жена си, той все е, забравил така.

С резултата печален се сблъскваме, щото:
Филми малко Мосфилм сам у нас е създал,
чуждестранните филми дублира той много,
ала свои да пусне забравя така.

Активиста горещо на сбирка районна
призова младежта да оре целина.
И в Алтай той изпраща вагон след вагона,
ала себе си, той бе забравил така.

Колко пъти другар обещава ми лично
с алкохола да спре - даже клетва бе дал,
но със "Столична" сам той съвсем неприлично,
тази клетва той все я забравя така.

Пея аз и боя се, че някой от зала
след концерта би казал накрая това:
"И изпя ни там водещ концерта немалко,
но програма да води, забрави така".