Аз нямах вяра в призрачен мираж,
и в бъдещ рай не стягах си багажа, -
и сдъвка хора учени лъжа -
изплюла в Магадан така ги даже.

Аз не се отличавах от невеж,
ако ли бе - то беше много малко -
без трънче Будапеща в спомен вещ,
а Прага - във сърцето не е жалко.

А пък шумяхме ние в живот, на сцена:
Объркани момчета и деца, -
че скоро ние ще сме оценени.
Против е кой? - Да смажем му гърба!

Но можехме да чувстваме опасност
тъй дълго до начало на студа,
без срам кат курвата ти става ясно -
в душата сам си слагаш катинар.

Макар, че нас разстрели не косиха,
с наведени очи до край живя, -
деца сме също в зли лета в Русия,
безвремието влива водка в нас.