До мене няма никой, ей нали.
И с тебе среща да направим дай!
Марина, ти писмо ми напиши -
по телефона отговор ще дам.

Да е, как бе години две назад,
и среща да е дълга или вечна,
и тези срещи както само са,
дори щом ти си с работа заета.

Такава аз не виждал съм ръка,
която мене с ласка да дарува, -
за тази са моряците в тъга, -
сега душата ми и затъгува.

Аз песни не ще пея - няма спор -
туй може би не носи тебе радост, -
А, аз за теб ще вляза във затвор -
това за тебе ще е кат награда.

В това не вярвай дето се мълви,
не вярвам, че на туй се радват хора,
и някога от нас и ще се пий
любовна глупост с тръпнеща отрова.