Мерси, ви мои, вам кореспонденти -
без отговор кои остават щом, -
работници, узбеки и студенти -
до мен написали писма, - и дай вам Бог!

Дай Бог живота два,
другар един е той,
в главата светлина,
и всичко най-добро!

Намирате изтритите ми ленти,
там хрипа мой по срички е познат,
то дай вам Бог, така кореспонденти,
в ръцете сила, и късмет за вас

И пишат - моят глас не бил еднакъв:
Хриптящ или накъсан, глух съвсем.
И моли ме народът от бараки:
„Володя, упокой на нас не пей!“

Какво да правя, моя глас подсеща, -
звънят там други, аз - хриптя слова.
Обилие в некачествени ленти
и в повече вреди ми от мълва.

И питат: „А пък бивал ли си в плен ти?
Не, на война - не съм бил нито ден!
Мерси, ви мои, вам кореспонденти,
така невярно сте разбрали мен!

Дай Бог живота два,
другар един е той,
в главата светлина,
и всичко най-добро!

Другари мои - жалко не сте бойни -
от струг, и от море и от поле, -
Мерси, ви вам за пратените - злобни
и даже неумели стихове.

Чета ги аз: „Не си ти вече моден.
Мри, сатана, чезни ти хрипкав бяс!
То глупост бе, дълго време що ли
те вдигат в небесата все у нас!“

И ей писмо: „Умрели сте от водка!“
Да, вярно, гинех, - но възкръснах аз.
„И все пак вие с колко ли сте доход?
За песен - пачка - вие сте богат!“

Писма от класа също се намират:
Върви, щом щеш, на Темза и на Нил, -
Мерси ви хора, вам мерси добрите, -
без жал в нощта с мастилото дори!

Дай Бог живота два,
другар един е той,
в главата светлина,
и всичко най-добро!

Но само бил съм вече аз на Темза,
и Сена и в сеното виждал псе.
Не грубиян съм, но отговарям лесно, -
до край писма такива не съм чел.

И вашите похвали, комплименти,
аванси - аз не неглижирам, щом:
От редовете ви, кореспонденти,
път равен е и съхне коловоз.

И все, сержант, моряк, интелигенти, -
простете мен, аз отговор не дал:
За вас съм писал аз кореспонденти,
години десет - песни през нощта!