Със отрова, зъл, но лежа в болница, -
там поставен на строг режим.
Делото добро направи - моля се, -
нервите ти мои превържи.

Със мен е ужасната компания -
стола, телефона и клозет...
Туй си е такова изпитание,
мъка...и без думи е съвсем.

Гонят ме като глигани, както лос,
и търпя и мъча се във сън.
Махмурлука в мене е безкрайно прост, -
махмурлука в мене двойно скъп.

С махмурлук съм вече от съзнание,
сякаш така много съм проспал...
Туй си е моралното страдание!
Сили нямам аз да го търпя.

Така прави ти делото добро що е,
така прави ти нещо мило в края пък.
Или мушкам си за миг в реброто аз
нож - и всичко - свършен ще е път!