В една държава с население... -
но все едно е туй почти,
с други държави във сравнение, -
се ползва всичко с уважение -
че вино само тук се пий.

Без блясък царят бе в държава, -
мърлив, небръснат като нас;
ще цапне щом си ще цигара, -
с две думи, просто той е наш, -
тъй бърка ни с това ума.

Бе племенник с чичото си гаден,
преди и онзи що не пий,
но скъса нишка гнила той, -
и в гроба прати чичо свой,
не пи приживе с чичо-гада.

Когато други чуждоземци,
различно мислещите нам
(Кой - изповядвал бе ислям,
а кой - от глупост, както немци),
при нас пристигат по дела -
на две те някак със греха

в дома обратно заминават, -
не поразени с шум и глъч,
и не по масите кавга,
а туй, че царят наш е тъп
и че не го и уважават.

У него щерка беше също,
тъй бе за женене мома:
Красива - ала с камък в бъбрек,
пие от раждането тя.

Старае се той, цар бедняка,
мъжа пиян да е съпруг:
Счита пиянството за благо, -
бащи по-нежни не знам тук.

Бутилка носи, тъй той дал е:
"Ей щерко! На, пийни си ти!"
А таз крещи: "Аз сутрин - не!" -
да пие сутрин не желае,
или комедия играе, -
защо играй - сами са те?

"Върбичка моя, пий, ти още,
наследницата дъщеря!
Да знаеш ти, че мъка просто -
с народа си да си пиян!

Зет за мен - даже не за завист,
търси ми зетя, намери!
И нека е страхлив кат заек,
да не е трезвен, той мерзавец,
кой пие в обяд, - покажи!

Ти бащините мъки чуй ги:
Напразно не се аз боя,
гадини трезви тези тука
че са потайни, зад гърба!

Живях доволно, аз и в грижа,
товара свой нося дете!
Ако аз тебе значи виждам
с един от тези! Тъй обижда!..
И без да ща убивам те! -
Ох как аз трезви ненавиждам!"

А сутрин - е държава в баня, -
и без почивка туй върви.
Обича царя наш пияни,
алкохолици наши вси.

От трезви той - кат от проказа:
Щом срещне тях - той бяга как
и укази издал е даже,
кяр за пияни в нищета.

Стените с лозунги пак бяха, -
по център, ей тъй беше пак:
"Живей гуляй и веселбата!
И долу трезвената гад!"

Отдавна трезви няма още
и те къде и как са ли,
и в частност все имотни...
Сам той - на власт - не ще се пий.

Но трезвите все сбират сили,
на гладно щом сме пили пак,
но верни нам са гуляйджии
донасят ни - къде и как.

На митинг против спиртни пари
събрани в кръг, - ще хванем днес,
като тълпата с дъх в лице,
и с водка в шланга тях ги давим!

Те все крещят и хулиганстват -
не казвам как оригинално,
Да, трезвеници са, - кошмар!
Но ние гонихме нахални
и задържахме спиртен цяр.

В туй време трезви се сплотиха
край някой си там вожд,
и в бой да са се осмелиха, -
секретно, тихо, делово.

Но ходят те не по банкети,
а да работят. И за страх
на вход пияните пикети
едва държат се на крака.

А вечерта - съвсем полека -
решиха те да изпълзят:
седят, не пият, нагло гледат!
...на царя беше нужен зет.

Яви се зетя по поръчка, -
ще кажа - ох, какъв той бе!
Зараза трезвена той ръчка,
изтребва я съвсем и сбръчква,
И във двореца - първо хем.

Ура! Те сили рязко губят,
и главатар ще сгащим хем:
Щом виждат бръснат - хващат тука
лек - принудително съвсем!

В начало - доза алкохолна,
но - тя да е тъй без вреда.
Без съпротивата - така:
Дни пет - и тук се скършва воля,
сам той сестрата вика: "Оля!.."
Той наш е - днеска и до край.

Да беше както ангел значи,
и кой е зетя?..Ей така!
Той бе на трезви сам водача,
на вино пробвал бе вкуса.