В прохладно утро, на зной в плен,
с приятел или сам,
зова аз всички подир мен
в Страна на Чудеса.

Как? Как ще идем ние там? -
сме с първи наш въпрос, -
да знам вълшебните слова,
навярно ще е вход?

Да вземем ли и топло бельо в път и храна?
И колко километра ще вървя?

Не трябват ти вълшебните слова! Приятел, не тъжи!
Пътят е кратък -
В Страната Чудна - ти не плуваш, бягаш и летиш, -
ти в нея се оказваш!

Съгласни мокри да сте в дъжд?
Под приказния дъжд?
Или да чакаме, веднъж?
За после ли задръж?

В страната, де ви аз зова,
май има сняг и град.
Наяве е - няма го съня
и няма път назад.

Не се боите? То общ ни е пътят наш съвсем!
Ей вие, бройте бързо до пет с мен!

На Чудеса Страна е светла - а у нас мъгла.
Там всичко ясно е - няма заблуди!
По равно са добро и зло - но силна добрина, -
вий вижте това чудо.

Сам всичко аз не съм разбрал
в Страна на Чудеса.
А трябва аз да обясня
дори на друг това.

Това девойче, всички днес
Алиса я зоват,
Съгласна ли си, ти дете?
По-бързо! Чакат нас.

Закрий очи и виж Алиса гора вълшебна и,
ти си в Страна на Чудеса - кажи: Едно, две, три!

Весло вълшебно, към брега, ти бързо загреби!
И бързай в страна на лъжата чудна малко!
Да кажем щом се върнем: Ех, да! Как пък ни върви!
Прибра се рано - жалко.