Днес, не трептят така ръце,
сега - напред!
И падна в пропаст страх в сърце,
на век, на век.

Причини нямам аз да спра -
вървя, напет...
И всеки друг връх във света,
ще бъде взет!

От всеки път не-минат, свеж
един - за мен:
от всеки там не взет рубеж
един - зад мен!

Кой не доплува сред вълна,
Бог съди - да.
Без брод в пътеките една,
е моя - тя!

А океана все гърмя
все там, все там
и тайна пази в имена
на дъно - знам.

И аз гледам във мечта,
тъй над глава,
и свято вярвам в чистота
в море, в слова!

Да мине срок немалък знам -
ще помня аз,
и как съмненията там,
убих без глас.

В деня шептеше ми вода:
Успехи - Да!...
А ден... Какъв ли бе деня?
Ах сряда - да!...