На Михаил Шемякин - приятеля и брата
Чета аз Фауст, Дориан Грей също, ала душата си - на Дявола? Не - не! - Защо с гаданието циганки не бързат, да уточнят деня на мойта смърт поне... Ти тази дата - боже опази - във календара си не отбелязвай. Или в мига последен я смени, да не я чакам, пък и гарвани да няма. И агнеците да не блеят жално, да не хихикат хората във сянка От всички тях о, боже съхрани, по - бързо, че душата ми нали със страх или съмнения ще пълнят!
* * *
Сънувам дяволи, присъди, мишки. Със стонове и ругатни ги пъдя. Но вместо тях аз виночерпец виждам. Той шепне: „Изхода е вечерта - със вино! Бъркотията ще спре. Виденията също ще изчезнат, ще те отпусне свитото сърце”... А аз отново - повярвайте ми вие - вместо безсмъртието - малко ще поискам - Широк път и платно, приятел, кон и покорно моля, скланяйки глава - от Бога се побойте, не от мене. Сълзи от милосърдие не лейте!          
© Емил Петров. Превод, 2013