Обичам те сега,
не тайно - явно аз.
Не "после" и не "до" в лъчите ти изгарям.
В ридание или в смях, любя те сега,
във минало - не искам, в бъдеще - не зная.

"Обичам" в прежни дни -
кат гроба мен тъжи, -
и всичко нежно в мен безкрило и тормози,
поет на вси поети да мълви:
" Аз любих вас, любов да бъде може..."

Така говорят за отхвърлен, прецъфтяло -
и в тази жалост има снизхождение,
тъй както към свален от трона крал.
Тук жалиш и за прежното изцяло
стремежа, със погубено стремление,
и към "обичам" вяра не избрал.

Обичам те сега -
без загуби, петна,
сега е мое време - вени не ще режа!
Във времето, вървящо, аз сега -
ни с миналото дишам, бъдеще далеко.

Ще газя, плувам и
при теб - обезглави! -
с вериги на крака и с тежест безгранична.
Ти само по погрешка не кори,
че след "аз те обичам" има "ще обичам".

И мъка е в това че, "ще обичам",
подправен подпис, язва туй е гниеща,
и път за отстъпление, в запас,
без цвят отрова в чаша там таи се.
И сякаш е плесницата тук истинска, -
съмняваш се, че любя те сега.

И френски е съня
напълнен с времена,
де в бъдеще - не тъй е, в миналото било.
В позорен стълб сега съм прикован,
в езикова преграда съм повикан.

Езици разни са!
Не статус е - а крах!
Ще търсим изход двама - ще го сварим.
Обичам те и в сложни времена -
И в бъдеще и в минало сегашно!