В душата ми настъпва май страничен,
а може, чак да плюе, - що му е?!
За туй и съществува по-страничен
на противоположни брегове.
Той, по-страничен, - той против-страничен -
по другата страна е той от нас...
Да беше той по тази тук страничен,
то в пъти сто спокоен бих бил аз.
|