В света на всичко изтича срока Солта пък морска прояжда до ръжда. Два мрачни кораба стояха в дока Един до друг - тъй борд до борд сега. По малкият комини кривна косо поклати си и бака и кърмата: "Какъв вид този тип е? Груб е много! Ръбат, ръждив е - никакав го няма!" Не можеха във упор да се видят Двете корита. И ненавиждаха се силно те. Взаимно. Той, в аврийно, беше състояние Ала и тя съвсем не беше нова Та ако ги видиш ти от разстояние От уплах да потънеш даже можеш. Тоз по-големия, там отвратен замръзна Макар да бе железен с дъно здраво водоизместване от 20 тона плътно тресеше се със възмущение голямо. Така обидили се бяха един друг Двете корита. Че ненавиждаха се здраво един друг Взаимно. Минаха седмици - изкърпиха и двата шпакловаха и шевове ръждиви. И с ватерлинии по талиите бяха тез кораби опасани красиво... Медта излъскаха и сложиха боята екип в салоните им светлините пусна - И палуби и плещи се изправят Във края на ремонта им тъй нужен. И с гладкия си борд разбраха Двeте коритаq Че са се разкрасили те взаимно. Тоз по-големия, на малкия тъй каза Въздъхвайки: "Със вас не бяхме прави! Аз никога жени не съм видял И кораби тъй като вас прекрасни!" По-малкия в това пак настроение Пошепна, че е той неотразим Все пак е по-добре да е отблизо Край тях се трупаха и хора да ги видят. . . . . . . И те се обясниха там Взаимно! Макар че някакъв пристанищен умник, Бе ги записал не за този порт. И двата кораба си тръгнаха от дока Както стояха заедно те борд до борд До хоризонта заедно мълчаха, Не покорени те от, рул и от течения Ласкаво махаше ремонтната бригада На двата съда неразделящи се вече. Какво се случи? Май че полудяха двата съда? А май, че просто влюбили се бяха Взаимно.
© Емил Петров. Превод, 2016