Секунда, минута и час - нули те са. Сърцата с часовник сверете. На наш’та Земя празник е обявен - денят без едничка смърт днес e. Входа към рая бе бързо забравен Под ключ е на ада вратата Без уговорки, условия разни, горе всичките бяха съгласни. На старицата Смърт беше даден рушвет И потопиха в забрава. И напоиха я чак до безпаметство те И даже и взеха косата. Никой роден няма тук да умре От старост, от болести или От успех, страх, срам или оскърбен. Ако изпуснат пък някой, ще го съживят безпощадно. Спокойно и без угризения. И ако някъде има и колене Ножовете държат се тъпи И бой ако има - без загуби е Растрел - с халосни е изпълнен. Указ казва без всякакви "но" На оловото правят поклони, По добре да живеят милиони - В този ден забранено е то. И виe убийците жарта смирете . . . Виe бийте, ама не трепете, Душете, ама не до смърт. Конкретно, просто и делово: В името на самия дявол Нож никой нийде да не вади. Палачът зъл на ешафода Да не пролее капка кръв. Да тържествуват идеалите. Бесилките вий оставете, Глупашките навици! А вие извадени от въжето Не ще станете по святи. Вий противни сте и смешни. . . . У нас нещастия и беди Във този ден са отменени! Не смейте да си режете вените, Да се тровите, в уста да гърмите, На первазите не се качвайте Ярката светлина заслепява! Още дишащи, по бельо, топли Ще ви сваляме от примките. И парадно в прахта ще ви валяме. Живейте даже насила - заповед има! От нас къде ще се денете: Господ в рая не пуска сега. Сто огъня ще загорят Не изгарят, а ни греят гърба И много катастрофи ще бъдат А смърт няма да има една! И от падналите от масата От преяждане няма да пукнат И ще падат с преструвка От изстрелите зад ъгъла И ще влязат във влажна клетка И мрака вечен и страшния рак. Ще отстъпят място и болка и страх На невероятно веселие. Нищо не може да ни попречи, Да дишаме и да живеем в смях Нещата чакаме във радостна отмала А за тъмните герои в психодома Със ризи усмирителни е пълно. Специален празник в лудницата е сега.
© Емил Петров. Превод, 2017