За някого, странно е може би тука,
че в път красота не видяхме съвсем,
но на курс ще губим така ние минути,
когато сме спрели - туй са часове.

И машините гоним в галоп,
тъй летим, без надежда във Бога!..
За едни колелата - са гроб,
за други - път към цел стават просто.

"Но защо са тъй болни тук тези човеци:
Ръка на волана, и - вечно е в прах!"
Когато сме спрели ние губим копейки,
а на курса ние все губим пара.

И машините гоним в галоп,
тъй летим, без надежда във Бога!..
За едни колелата - са гроб,
за други - път към цел стават просто.