Отдолу лед и горе. В тях оплетен.
Да счупя горе, долу ли да дупча лед?
Да ще изплувам и не губя аз надежда,
а там - за дело, и за виза вест.
Лед горе, ти така разбий се лесно!
Аз цял съм в пот, кат от рало орач.
При теб се връщам, кат кораби в песен,
щом помня, даже стих свой много стар.
Не минал петдесет - на четирийсе съм и нещо,
лета дванайсе жив, от теб и Господ съхранен.
Какво да пея имам, щом с Всевишния се срещна,
вини да оправдая мога все.
|