Ето мърдат, а аз туй не знам:
кой, защо, по какъв действа указ - 
ту приятели мои проучват,
ту на мене залагат капан.

И там някой зелен вариклечко,
под дъжда в анемично палто,
нагло бърка във джоба, той спешно, -
в този джоб, де е скрито там нещо,
не се знае от никой какво.

Туй с грижи е и пречи - да: 
Послушай, спри - къде, заврял си се?!
Контрол другари - ще държат.
Да хванеш мене - няма за какво.

Само, струва се, не тръгват те,
колко щеш се напрягай, старай се.
Те пристъпват, надяват се, все,
да си стъпил накриво, - да кажеш...