Този ден в който ний на земата с поддръжка се клехме По високата наша солена вода В назначения час точно ний ще излезем. и ще ни разлюлее морето тогава Както майка нещастни деца. Вълни ще работят и лицата във пот Корабните ни бортове ще изсекат Припряно машините месеци почват Да съставят с ритмични секунди. А наоколо само вода... Благодат! На дълги мили наоколо - няма никой! Затова и моряците тежко привикват. Дните нашите - без празници и без почивки. И без отдих в морето смущения стигат . . . Ний приятелките свои забравяме: Те са с нас, но понявга не ни е до тях. Нека те този грях да ни го прощават Не е вярно! Въздишаме по тях на кърмата И на сън имената повтаряме тайно. Тук съвсем ний не гоним полата. Не за щастието а за вратата А наоколо само вода... Благодат! Без огради, стени-ако искаш ори или танци върти Затова за моряците е тежко да свикнат Да заспят след люлеенето в уютен покой. Казват, че плаваме ний за рубли големи Впрочем рубли големи - просто тъй - няма как. Но в морето сме-плуваме за чужбина И още за единствения ден, Който винаги после ще помним. И когато от друга пролет, просто различна Към родните пристани спешно бързаме ний. Свойте морски врати ще разтвори страната Пред всеки от свойте моряци нали. Тук наоколо само вода... Благодат! Няма и новини - колкото да ни пишат Но за моряците после да привикват е тежко Да заспят след люлеенето в уютен покой. Всеки път ний отплуваме със земята сгодени С тази най - вярна невеста за нас Но се връщаме в точния час, Както да ни ласкае морето Както майка - нещастни деца. Ето фарът отгоре да намигне забрави Само грабва очите - шашнат, сбъркан дори! Вижда кораба как на витла се изправя, Обороти критични развил. А на кей да си спрял Все едно благодат. И се клатиш на сушата на душата до вой. Ние върнали се няма да свикнем да свикваме, След жестоките бури с дългочакан покой!
© Емил Петров. Превод, 2017