Нима, това единствен избор бе,
по-точно, нож на грешното възмездие...
Не бях в години двадесет поне,
кога във входа бях прободен зверски.

Той зъби се открито - простоват,
и вид направил, че не иска драка,
внезапно - нож под долните ребра,
така - не вади го, да не се цапа.

Тъй сякаш виеш! Ти не си виновна -
излъган съм с усмивка аз уви.
И метна се зад портите тъй ловко
зад кофа за боклук така се скри...

Благодаря, че аз стоя не в локва,
и влезе острието по-дълбоко,
и чукна се там дръжката до край,
но падам - и аз вече не държа.