Тъга няма ме гложди някой път
и хора тъй развличат ме - все чужди.
Да, хора, градове създали - пък,
те все забравят за делата други,

за тези нужни и нам близки все,
за тези, що приятно ви се струва,
за темите, най-важни що са днес,
за хора, все с които се общува.

Приятел, стар другар, мой събеседник!
Аз моля те, ти нещо ми кажи.
Със грижа за другарите съседни
за тези в същност щом са, и встрани.