По череп за късмет стреляхме ние,
и най-добре от всички стрелях аз.
Бам! В три парчета разни аз разбих го,
голямото - разбира се, взех аз.

Другарят ми от детство чува много,
той чуваше и шепот, смешно е,
но туй не го опази от несгоди -
в затвора легна, щом много бе узнал.

...че щастие не е що чул си много,
а в туй, да чуваш, но забравил все.
А също и излишно да говориш,
не чул си и не знаеш - най-добре.