Днеска аз във форма съм така че московчани пренапрягат се в възторг. Аз прекъсвам лесно всякакво подаване, Вадя мъртви топки и спасявам гол. Съдията на противника ни дузпа дава. Репортери като облаци зад таз врата. Един само зад гърба ми упорито се скатава - Днес той хубаво ще си почине знам! Но спокойно, Ето бият ми с глава... Аз докосвам - Бият в ъгъла сега. Бий десятката - а делото е там Че със своя падащ лист сега Резултатът нулев ще измие. Хванах топката - трибуни полудяват - Макар десятката да я засука ловко. при мен такива отдавна не минават!.. Само отзад някой си въздъхна кротко. Обръщам се и глас чувам иззад камерите: Извинявай Льова, но ми снимката изпорти. Ти какво - пореден път топката ще хванеш Аз гол красив пък щях да снимам още. Исках аз да го изпратя - не стана: едва-едва топката да хвана аз успях. Тъкмо аз можах да стана Отново чувам: "Ето пак" Е защо ловиш кълбото? Да снимам дай! Аз другарю скъп ви разбирам, Но културно моля ви: "Изчезвайте сега! за вас е по-добре ако зле играя, Но повярвайте - не мога да помогна така". Eй налита номер 9 с удар не - снаряд! Репортерът, дрънка, моли: Дай да го забий! Цял живот безплатно ще ви снимам аз..." Едва не реве момчето. Що да правя а? "Че това все пак е футбол, - Аз му казвам. Нож в сърцето всеки гол си е за вратаря." Аз на теб като вратар Най - добрата снимка давам гол пусни - ще ти се отплатя!" Сгъвам се кат’ вейка под напора. Неуверено отивам да ловя. Тихичко партньорите аз моля, да му счупят камерата някак. Той все мъмори: "Туй е безчовечно Ти разбирам хващаш, но прощавай, То е миг а фотографията вечна Тъй че кое по-ценно е разсъждавай!" Пети номер е младок знаменит, Той не бяга а едва тъй ситни. В десен ъгъл топка бие Значи в моя ляв тя идва, бие той и ляга победно. В туй полувреме срещу вятъра играхме, Тъй, че нищо неможах да направя... Имам снимка в къщи два на три е метра Като свидетелство на позора мой там. Мига проклинам дето му уйдисах Сега си мисля щом топката ловя: Колко съм изпортил аз прекрасни снимки! Срам ме мъчи, ако щеш, крещя. Изкусителя - змия, палач е! Как ще бъде във живота мой!? всяка топка да пропускам ме влече. Как с мене ще се справя ой - Явно Жребият такъв е мой... Затова отивам на покой...
© Емил Петров. Превод, 2018